УРОК №1 Общо запознаване с плана и проектите за учебна 2025-2026 година
На 30 септември 2025 г организирахме родителска среща във 2 Б клас – учениците, които ще работят по иновативен учебен план през настоящата учебна година. На срещата, освен ръководителите на иновативните часове, присъстваха и директора и заместник директора на нашето училище. Срещата протече в дружеска атмосфера.
Родителите бяха запознати с планираните дейности през годината и начинът на провеждане, както на занятията, така и на представителните изяви. Те разбраха и одобриха необходимостта да се даде гласност на всички тези прояви и инициативи. Тази гласност включва не само откритите уроци, но и споделяне на снимки и клипове в сайта на училището и социалните мрежи. Своето одобрение, родителите изразиха чрез подписването на декларация- съгласие за публична гласност.
Ръководителите от своя страна поеха ангажимент да не допускат изтичането на снимков и видеоматериал, който би навредил по някакъв начин на децата. Те отговориха и на всички въпроси, които вълнуваха родителите, а те никак не бяха малко. Особено заинтересовани бяха дали това обучение няма да натовари излишно децата и да ги откъсне от учебните занятия. След като разбраха, че в тези часове ще се обогати кръгозора и мисленето, а така също и хореографските им умения, всички се убедиха, че това обучение е полезно и благотворно. Иновативното обучение е ново за нашето училище и малките второ- класници, заедно със своите учители ще направят прощъпулника в тази дейност на бързопроменящия се технологичен свят. Всички присъстващи изразиха надеждата си, че всичко ще премине така, както е планирано и всички ще се радват на успехите на малките ученици първопроходници в иновацията на училище „Елин Пелин“ гр. Варна.
Урок №2 “С България в сърцето“ – традициите и обичаите по българските земи – крепители на род и родина
“С България в сърцето“ – традициите и обичаите по българските земи
Иновативното образование е образование извън традиционните стандарти – развива критично мислене и умения за решаване на проблеми, насърчава учениците да мислят творчески и да разработват нестандартни, но ефективни решения, развива компетенции за утрешния ден. На 23.10.25 г. представихме презентация пред учителския колектив, с която ги запознахме с глобалните теми в работата на иновативната паралелка. При представянето акцентирахме как точно ще повлияе този фактологичен материал върху образователните цели при второкласниците – по български език и литература, родинознание и другите арт – дисциплини/музика, хореография, изобразително изкуство/. Особено място отделихме на часовете „Хоп-троп“, където спецификата на дадена област, с нейните традиции и обичаи, естествено води до изучаването на типични хора, стъпки и техника за танцуване, техника за себеизразяване. А по-рано през деня с презентацията се „срещнаха“ и иновативните второкласници. Те гледаха и слушаха с интерес песните и танците от различните фолклорни области. Възхищаваха се на накитите и носиите. И така спонтанно при тях възникна желанието да се докоснат до магията на фолклора. Пожелаха да опитат със собствените си ръчички да изработват накити и други елементи от носиите. Пожелаха да опитат да изиграят хората със собствените си крачета. Поискаха да опитат мистерията на загадъчните празници и обичаи като преки участници в тях. И ние – техните учители им обещахме да ги потопим в тази магия – да отворим пред тях страниците на българския фолклор и да ги направим преки участници в различни обичаи, ритуали, танци, хора, детски игри.
“С България в сърцето“ е не само презентация, това е обещание да продължим завещаното от дедите ни слово да ценим и предаваме на поколенията след нас духовното богатство, което сме наследили. Това е и задължение чрез всичко българско и родно да водим малките ученици към успех в учебно-образователния процес и да постигнем основната цел на иновативното образование – развитието на компетенции за успех в бъдещето.
Урок № 3 „Елинпелиновски устремкъм знания и умения“
Наближава патронния празник на нашето училище и затова решихме да се разходим виртуално в родния край на Елин Пелин. Избрахме това да се случи в четвъртък – 20 ноември.
В класната ни стая зазвуча шопска мелодия и ние видяхме обширното Софийско поле, където е сгушено село Байлово родното място на Елин Пелин.
После си припомнихме приказката „Дядовата ръкавичка“. Преразказахме я с дружни усилия, а после слушахме и „Сватбата на Червенушко“.
Да, удивителен писател е нашият патрон, но още по-удивително е неговото родно място. Точно затова той казва за него, че не може да го извади от сърцето си. И ние видяхме плодородните поля, градината в родната му къща, малките спретнати къщурки в селото. А после се потопихме в народните песни, кръшните шопски хора и разбира се неизменния хумор на Пижо и Пендо. Разгледахме шопските носии отблизо, макар да сме ги виждали облечени от по-големите ни съученици по време на концерти и спектакли. Пожелахме да изработим шопския литак. Чудесна колекция се получи! А Рената, Радостина и близнаците – Светльо и Божко обещаха да изработят и синия шопски сукман. Така ще подредим нашето шопско елинпелиновско табло в чест на патронния празник.
Както винаги, втората част от занятието ни по родолюбие продължи с „Хоп-троп“. В хореографската зала ни очакваше изненада.
При нас на гости бяха двама от големите ученици. Те ни показаха част от шопски танц. Кака Дафне беше точно с шопския литак, който само преди минути изработвахме и ние.
Научихме още интересни неща за шопите, шопския край и разбира се за техните хора. Нова думичка научихме – „натрисане“- елемент от шопското хоро. Показаха ни го гостите, показа го и г-н Михайлов. Опитахме се да танцуваме като големите, но… не успяхме. Трябва още много да работим, но нашият хореограф ни обеща, че наистина ще се научим и ще танцуваме като истински шопи, наследници на нашия патрон – големият писател Елин Пелин.
Така протече нашата „разходка“ из Шоплука. Пожелахме си да успеем да отидем на екскурзия в този край и да усетим духа на Елин Пелин и остроумните и талантливи шопи.
Урок № 4 „Коледна магия“ – бинарен урок за коледните традиции в родния край
Да се потопиш в света на традициите и празниците е истински празник. А когато това се случва в навечерието на Коледа, веднага се превръща в истински магически празник. Тогава и четенето става по-лесно, по-интересно и по-привлекателно. А това е целта на иновацията – да накараме малките ученици да ценят и обичат традициите, но и да четат повече, да възпитаме любознателност и желание да научат още и още….
На 12 декември всички – ученици, учители и гости бяха потопени в омаята на зимните коледни празници на ваяците. Малките ученици четоха как протича подготовката за Коледа. Как се готвят стопаните да посрещнат скъпите гости-коледари, които ще наричат за благо, за здраве, щастие и берекет. Как се подготвят момите – как се украсяват пищните момински краваи, как се правят низи от пуканки за калпаци и гердани на колАдниците.
Научихме какво се слага на масата на Бъдни вечер, какво още изисква традицията да се направи в нощта преди Коледа. После видяхме сръчните ръчички да нижат пуканки, а гостите от 6 клас показаха и как се украсява калпакът с тези низи. Момчетата пък демонстрираха как се готвят коледарите в дните преди Коледа – какви песни се пеят, какви хора се разучават, как се нарича благословия, как се нарича кравая и даровете от стопаните. Потропнаха, попяха и благи думи изрекоха. Всички гости бяха убедени, че малките второкласници са готови да коледуват – да покажат уменията си и извън прага на училището.
Точно затова нашият интердисциплинарен урок имаше продължение – още 3 дни! Второкласниците гостуваха в близките детски градини – „Палечко“ и „Христо Ботев“, а така също и в ДКЦ „Света Екатерина“. Те очароваха своята „публика“ – малчуганите и техните преподаватели, както и медицинския персонал и пациентите от ДКЦ. За своите пожелания и прекрасни изпълнения получиха дарове и много благодарности. Всички си пожелаха нови срещи с тях и на други традиционни празници.
Иновативното обучение доказва на дело, че разширява кръгозора на малките ученици, прави ги и активни участници в социалния живот на квартала.
Урок № 5 Зимни ваяшки празници – Бабинден и Петльовден - 27.01.2026 г.
Сред феерия от приказни звезди,
фойерверки, радостни сълзи,
празнични камбани биха,
по площадите хора се виха
и нищо, че навън е студ и мраз
Новата година вече е при нас!
И ние второкласниците се завърнахме в класната стая след безброй весели, празнични дни. Сред гълчавата в класната стая и омиротворяващия глас на нашите учители отново обърнахме поглед към традициите и обичаите.
Продължихме от вълшебната коледна нощ, точно там, където спряхме и полетяхме да срещнем Новата година.
Утрото след Коледа и обичаят „Силиврия“ – типичен ваяшки обичай, който ни учи да бъдем добри, да уважаваме не само хората около нас, но и животните, които ни помагат ежедневно. Да, ние нямаме у дома нито волове и крави, нито кошари и дамове, но се научихме, че трябва да обичаме животните и да се грижим за тях, дори когато празничните камбани все още звучат. И точно коледарите са онези, които ни показват, че знаят как да се трудят, знаят как да се грижат за животните, а после знаят и как да се веселят истински, как наистина безрезервно раздават не само своя благослов, но и своето неподправено чувство за отговорност, за принадлежност, за уважение, толерантност и искреност. Показаха ни и как стопаните се отблагородяват. И сякаш почувствахме и вкуса на прясно изпечения ваяшки „зелник“
Зимният календар обаче изобщо не приключва с този може би последен за календарната година обичай. Следват „Водиците“ – тридневните празници на водата и нейната сила. Тук научихме за „мълчаната вода“ и нейната магическа сила да сбъдва желания. Научихме за способността на водата да пречиства не само физически, но и духовно хората. Разбрахме, че във водата се скача или хората се поливат не само за удоволствие, а и за здраве. Разказаха ни, че бившите коледари, които само месеци преди Коледа са свили семейното си гнездо сега трябва да бъдат „окъпани“ на чешмата за да бъдат здрави и силни и да създадат челично поколение. Разказаха ни за момите и младите булки, които рано на третия ден отиват за вода, с която да „поръсят къщата“ за берекет, плодородие и късмет. Разбрахме: водата пречиства, водата лекува, водата сбъдва мечти и желания! Затова трябва да я пазим!
След „Водици“ следват два празника, които много си приличат, но си имат и свои специфични проявления – Бабинден и Петльов ден.
Тези празници почитат жената- майка и пазителка на живота. Приличат си по много от ритуалите, които се изпълняват, хората, които се играят и песните, които се пеят. На Бабинден се почита “бабата”, която помага да се роди живота. А това е функция, която в нашето съвремие се изпълнява от акушер-гинеколога и акушерката и точно затова се е превърнал в Ден на родилната помощ. Ваяците тачат жената, която е “бабувала” и в този ден благодарните булки даряват на бабата топли чорапи и терлици, шарени кърпи, нежни ръченици и чумбери, пухкави къделки вълна. Поливат и умиват златните ѝ ръце с ароматен сапун, правен специално за подарък. Не забравят и другите възрастни жени, защото мъдростта, умението и рутината се усвояват точно от тях. За тях е “подавката” – питка, парена баница, месо, паричка и разбира се свещ. Подавка за здраве, за сила и за берекет. А бабата? Бабата е най-важния човек на празника. Нейната дума е закон! Тя може да поиска всичко и нищо не бива да ѝ се отказва. Така се научихме и ние на уважение и преклонение пред труда на по-възрастните. Научихме се, че трябва да уважаваме по-възрастните и да тачим традициите, които са ни завещали.
И следва “венецът” на зимните празници – Петльов ден! Денят, посветен на мъжкото начало, на мъжката рожба. Не напразно наричат този празник – “Национален празник на Коджа Балкан”. Няма ваяшка къща в Коджа Балкана, където този празник да не се отбелязва с цялата му тържественост и всичките ритуали, характерни за него. Научихме, че това е празник на силата и мъжеството на мъжката майка, която скрила чедото си от османлиите и ги подлъгала като заколила петел. Тази съобразителност и хладнокръвие продължават да се честват и до днес с поднасянето на най-хубавия – пъстро перест и охранен петел, който се жертва за да се даде дан за здраво и силно мъжко чедо. И тук отново празнуват жените. Отново “бабата”, изродила мъжкото чедо е най-важния човек на празника. Тя ще се скрие зад “крепост – стена” от питки и ще пита дали се вижда, а после ще нарича “догодина хич да се не вижда”. Нейните ръце ще умият с ароматен сапун, а после с чисти ръце и душа ще прекади под полите на жените за мъжко чедо. Оживяха пред очите ни гордите балканджийки тропащи сложни и извити хора, вдигнали високо чело окичени с петльови пера. Защо са горди? Защото са родили момчета, защитници не само на планината, но и на Родината. Каква духовна сила блика в този празник! Колко неподправена гордост и патриотизъм! Всичко това няма начин да не породи и у нас желание да се докоснем не само с очички, но и по друг начин с това неоценимо наследство. И желанието ни изпълниха нашите ръководители. С господин Михайлов разучихме стъпките на “Пандалашката”, а с г-жа Костадинова изработихме по един кулун за мама. Не ви казахме какво е “кулун”? Много нови думички научихме в часовете по родолюбие и “кулун” е една от тях. А самият кулун е украшение за глава с перо от петел и ярки цветни елементи, които кореспондират с веселото празнично настроение на ваяците в този празничен ден. Много майсторство се изисква за да се изработи истинския кулун, но и нашите приличиха на него. Може би след време, когато и нашите ръчички укрепнат ще успеем да изработим истински и автентичен ваяшки кулун.
А после, после стана истински празник. Г-н Михайлов ни поведе в омаята от ритъма на хорото, онова от Петльовден. Показа ни стъпките и техниката на танцьорите. Е, стъпвахме като мечета, препъвахме се, но всички бяхме на хорото. Обещахме си да го научим това пандалашко хоро, а ако успеем да гостуваме и на празника в селото, да им покажем, че и ние можем и знаем как.
Много са зимните празници на ваяците и не може да бъде по друг начин. Нали от ранна пролет до късна есен хората са били на полето. Грижили са се за земята – хранилница, за животните – приятели и помощници. Зимата е време за отмора и празник. И ваяците го могат! Наистина! А за нас това бяха незабравими мигове, в които се докоснахме до техните чисти и искрени души, споделихме техните празници, видяхме тяхното майсторство, усърдие, умение във всичко, с което се захванат. И понеже наистина ни бяха много интересни тези празници, решихме да изработим книжка, в която да съберем всичко, което научихме. Ще проучим Лазаруването и Гергьовден, а после ще помолим по-големите ни съученици да съберат всичко в пъстра цветна книжка на ваяшките празници.
Иновативната методика за обучение, чрез съпреживяване на различните зимни традиционни обичаи доказа своята ефективност. Малките ученици с ентусиазъм се потопиха в света на миналото. Четоха за празниците и най-вече обогатиха речниковия си запас, научиха се да преразказват разказите на участничките, да описват ритуалите, които наблюдават. А спонтанното желание, изразено от самите тях, не само за изработката на кулуна, но и за “Поне едно от хорцата, които гледаме!”/това са думички на дете от класа/, говорят за изграден интерес и любознателност.
Урок № 6 „Детски игри“ – бинарен интердисциплинарен урок
На 26 февруари 2026 г малките „иноватори“ от втори Б клас отново показаха на своите гости колко е интересно в часовете им по родолюбие. На открит интердисциплинарен урок те демонстрираха пред всички стари забравени детски игри.
За да се подготвят за урока всички са имали поставени изследователски задачи. Сформираните 3 екипа за работа много добре са разпределили задачите помежду си и всички станаха свидетели, че наистина малките изследователи са свършили прекрасна работа.
Екип „Голица“ ни показа „мъжки“ игри. Това са игри, които малките ваячета играят най-вече на полето. „Челик“ и „Прескочи кобила“. Малките ученици разказаха какво представляват тези игри и какви са правилата. По време на техните разкази Стефан от екипа правеше схеми за самата игра и чрез тези нагледни рисунки ни показаха как и вие да се научим да играем.
Екип „Ченге“ демонстрира пред нас детските игри – „Кальо- Портальо“, „Пални ми, бабо огин“, „Гори, гори кърпа“ и „Гърненца“. Учениците слушаха внимателно своите съекипници и допълваха техните разкази. Интересно беше и включването на дете от с. Голица, което разказа за още една игра „Кокалчета“. Пред нас зазвуча живата ваяшка реч от екрана.
Екип „Еркеч“ ни потопи в света на по-големите. Те разказаха как под формата на игра 10-12 годишни момичета и момчета вече се готвят за своите задължения в живота. Играта „Стопанка“ има елементи, които говорят за подготовката на момичетата за стопанисване на дома. В нея момичетата се надиграват със свиване на вълнена къделя, навиване на платно за обичая „Валянка“, низане на пуканки, подбор на подправки за зелник и др. Интересните правила на играта говорят за една добра подготовка за живота. И още една интересна игра – „Китчица“. И тази игра е своеобразна подготовка за добра и можеща или както те ги наричат „умятна булка“ т.е. булка, която умее да прави всичко по най-добрия начин. В тази игра девойките нижат китки за своите празнични носии, плетат „сачаци“ – дантели за кърпите за глава – баръш и ръченик. Играта печели онази девойка, чиято китка е най-стилна и здрава. И за големите момчетата има такива игри. Те пък се надиграват кой ще направи най-звучна свирка от „свирчовина“- „черен бъз“. Момчетата не само са правели такива свирки, но са успявали с острите си ножове и да ги украсят подходящо.
Екипите не само разказваха за тези забравени игри, пред очите ни те демонстрираха и част от процеса по изработване на китките за глава.
След това стана още по-интересно. С господин Михайлов, малките второкласници демонстрираха някои от игрите като техният хореограф умело беше направил от игрите истински танци и пред нас оживя един прекрасен спектакъл.
Иновативното обучение вече дава своя резултат. Виждаме малки ученици, които са мотивирани да търсят и селектират материали, свързани с определена тема. Демонстрират ни и своето желание да покажат колко много нови неща са научили и как са се потопили в онова, което правят. А тази висока мотивация ще бъде стимул и за усвояване на нов учебен материал и за продължаващо разширяване на кръгозора на учениците.
Урок № 7 „Пролетните празници в моя роден край“ - интердисциплинарен урок
Днес е 26 март – четвъртък. И отново дойде време да се потопим в магията на българския фолклор като се отправим на една виртуална разходка в Балкана. В най- източните дялове на Стара планина, където са сгушени ваяшките села Голица, Солник, Еркеч…. Защо ще им гостуваме ли? Защото наближава един много интересен и важен, разбира се, празник – Великден. Но преди него е празникът на момите – Лазари.
За този празник много дълго се подготвят младите момичета от ваяшките села. Те не само приглаждат носиите си и проверяват китките – дали не са скъсани или да са им изпадали някои маниста, но си припомнят и песните и стъпките на лазарските танци. Още през февруари са избрали вече своята „буеница“ – момичето, което ще ги води и наставлява. После си съставят и специален план – кога ще се събират за да репетират, в какъв ред ще посетят къщите на своите съселяни, какво точно ще правят и безброй точно такива интересни и любопитни нещица, за които задават безброй въпроси момичетата, които за пръв път ще лазаруват.
Нашата виртуална разходка започна от къщата на кака Михаела, която тази година е буеница. Тя разказа, че празникът Лазари се свързва с възкресението на Свети Лазар – близък другар на Исус Христос. Кака Михаела обясни, че рано на другата сутрин момичетата ще отидат до реката за върбови клонки, от които ще си направят венчета и ще се закичат с тях, а след като обходят къщите ще се върнат на реката за да им гадае водата за кого ще се омъжат.
Интересно е да си стоиш в класната стая и да слушаш и да гледаш омаята на тези момичета, които рано на другата сутрин, пременени с народните си ваяшки носии започнаха да обикалят домовете на хората и да наричат за здраве и берекет. Стопанките ги даряваха с яйца и железни парички, ръсеха ги с жито и бистра водица за да са здрави и силни и да имат късмет, разбира се.
Късно след обед момичетата вече бяха изпълнили свещената си мисия и бяха на площада. По свенливите казаха, че няма да ходят на реката, защото им е рано да мислят за женитба, но тук бяха и момците и те „задърпаха“ лазарското хоро към реката, където момичетата изпълниха и този ритуал.
После прибраха венчетата за да спят с тях под възглавките, а на следващия ден – Цветница – да ги отнесат в църквата, за да се сбъднат желанията им.
Така приключи и нашата виртуална екскурзия, но сега пък ни очакваше изненада. Момичетата от 6 А клас с ръководител г-жа Ивелина Бойчева ни устроиха „модно ревю“ с костюми на лазарки от различни краища на България. Изпяхме и няколко лазарски песни.
А г- н Михайлов, заедно със свои ученички от по-горните класове ни показа и лазарски танци. Разбира се, че се включихме и ние. И то не само момичетата. И момчетата искаха да научат стъпките на лазарското хоро, защото видяха във филмчето, че момчетата играеха това хоро, докато водеха момичетата към реката.
Така завърши още един интересен час, посветен на традициите и обичаите на ваяците, който ние ще опишем и ще прибавим в нашата книга за традициите. Очакват ни още вълшебни мигове с българския фолклор, който е нашият корен и който е дал сили и увереност на предците ни да устоят пред врагове и зли неприятели почти век и половина. И ние ще продължим да пазим тези традиции и обичаи и ще ги предаваме на своите потомци за да се носи славата на нашия народ и за да пребъде България!
УРОК № 8. СВИДНА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ
На 22 април 2026 г. посрещнахме в училище скъпи гости – учители и ученици от партниращите ни училища по програма “Иновации в действие” от гр. Сливен и от нашия роден град.
Приветствахме ги с “Добре дошли!” с традиционен кравай, шарена сол и разбира се пчелен мед за да ни е сладко и приятно в следващите 2 дни; да се сближим и да станем истински приятели.
Показахме им нашите традиционни български хора. Поканихме ги на хорото.
А на следващия ден демонстрирахме пред тях знанията и уменията, които придобихме през учебната година. Обединихме представянето си под мотото “Свидна българска земя”.
В първия учебен час – “Родолюбие” – показахме на нашите нови приятели и гости уникални български традиции и обичаи.
С помощта на различни забавни игри представихме ваяшката култура и обредност на обичаите “Коледа”, Силиврия и разбира се – “Петльовден”. Първо разказахме любопитни факти за ваяците. Посочихме защо живеят най-вече в планините и че точно те са пазители на проходите. Как с цената на собствения си живот са били готови да пазят земята българска и че не са допуснали да бъде осквернена от вражи крак.
После чухме и типичен ваяшки говор. Знаем, че за нашите гости това беше почти неразбираем диалект, но искахме да се потопим в магията на ваяците и тяхното интересно ежедневие. За самите обичаи бяхме разделени на 3 екипа, носещи имената на села от нашия регион, съкровено съхранили и ревностно тачещи миналото величие на тези традиционни празници – Голица, Еркеч и Ченге.
Всеки член на екипа представи по някакъв интересен факт от своя обичай като обясни с какво е свързан и как се интерпретира в обичая. После към знанията добавихме и уменията, които сме придобили. Тук всеки екип предложи частичка от празника. Весело беше. Зазвучаха коледните наричания и песни, закачките между моми и момци на “Силиврия”, кръшните хора на “Петльовден”. Дори гостите не издържаха и скочиха на хорото!
Часът завърши с изработването на визитна картичка на обичая, която вплетохме в нашата шарена черга, символ на традициите в родината. Тук всяка нишка говори за род и родина, за величие и патриотизъм и ние дадохме своя дял, своята “нишка” за да стане чергата пъстра и здрава. Показахме, че обичаме и тачим своята родина и своя корен.
Следващия час – “Хоп-троп” – беше посветен на музиката и танците, но не само сред ваяците. Предложихме на нашите гости да се потопят в багрите и мелодията на шопите и добруджанците.
И тук както и в часа по родолюбие показахме какво сме научили не само в часовете “хоп-троп”, но и в останалите часове и особено в часовете “артпалитра”. Показахме, че разпознаваме шопските и добруджанските носии, сравнявахме ги с ваяшката и типичната варненска. Наблегнахме на различните аксесоари – кърпи, престилки, косичници, колани, накити. Особено внимание обърнахме на атрибутите, които се използват и в танците на добруджанци – лъжици, шиници, стомни, дори сърп и паламарка.
Демонстрирахме типични елементи от хората в различните области – показахме типичното шопско “натрисане”, добруджанското приклякане и “милване на земята-хранилница” – символът на култа към земята, юнашкото прескачане и “набиване” на ваяшките хора.
Показахме, че разпознаваме ритъма на различните мелодии в изучените области.
Часът ни завърши с покана към нашите гости да тропнем едно ваяшко хоро – “Пандалашката”.
А към тези, които не успяха да оправят стъпките или не се решиха да станат отправихме специална покана – да се включат в творческата ни работилница, където ще научат точно това българско хоро.
Активни бяхме и в двете артработилници. В първата предложихме изработка на накити, сувенири, украса на лъжици за танцуване. Нашите нови приятели се включиха с ентусиазъм и всеки си изработи по нещо, което да отнесе като скъп спомен от нашата среща. Във втората работилничка, естествено научихме гостите си да играят “пандалашката”.
И тук нашите гости се включиха с много ентусиазъм и хъс да отнесат слънчева частичка от танците, които гледаха и които се надяваме да останат наистина скъп спомен от нашата среща.
И на следващия ден нашата “Свидна българска земя” продължи да пулсира. Заедно изгледахме съвременна постановка на “Дядо и ряпа” и то на “леко ваяшки диалект”. Нашите приятели актьори се бяха постарали да вплетат малко ваяшки думички в своите реплики. Облекли бяха и части от ваяшките народни костюми.
След театралната постановка отново с танц изпратихме нашите гости. Разделихме се като истински приятели – със споделени контакти, снимки и много обич.
Урок № 9. СИЛАТА НА РОДА И КОРЕНИТЕ НА РОДОЛЮБИЕТО
На 27 май 2026 г проведохме нашето заключително мероприятие от иновативното обучение през настоящата учебна година. Всъщност на този ден ние представихме пред съученици, родители, учители и общественост това, което сме научили, но подготовката за този празник беше през целия месец май. Подбирахме експонати за изложбата, избирахме песни, комбинирахме научени знания така, че да се получат интересни елементи, текстове и мелодии.
Така с много ентусиазъм се появи изложбата ни. На фона на нашите рисунки – природни пейзажи – от различните фолклорни области, изгряха народни носии и елементи от такива, които вече сме изработвали. Низани гердани, кулуни, накити за глава и страховити маски на странджанските мистерии кротко си партнираха със стомни, писани лъжици, обредни краваи.
С много вълнение и старание подбрахме текстове, снимки и картини за алманах на традициите. Избрахме и заглавие: “Корените на родолюбието”. Ще съхраним тези материали и през следващата учебна година с помощта на преподавателя по компютърно моделиране ще издадем този алманах като го обогатим и с новите фолклорни области, за които ще учим през следващата учебна година. Така ще създадем продукт и ще оставим след себе си малка книжка, която ще може да се ползва и в специализираните учебните часове по хореография и фолклор. Корените на родолюбието са здрави, защото оставят следи и така живеят от век на век. Затова и ние искаме да оставим своята следа, да оставим нишка вълнение в корена наречен традиции в родината и в частност в корена, наречен УЧИЛИЩЕ “ЕЛИН ПЕЛИН”
Най-интересното от този празник, разбира се, беше концерта, който изнесохме пред родителите. Започнахме с мистериозната Странджа. “Разходихме” нашите гости по калдъръмените улички на село Бръшлян. “Надникнахме” в светилището на Бастет и други мистериозни кътчета и се “отправихме” към с. Българи за да се потопим в нестинарската магия. След като видяхме и сами разказахме колко много интересни факти сме научили показахме, че знаем и стъпките на нестинарските танци, но …. без горящи въглени под крачетата ни. После се отправихме към гордия Балкан за “среща” с ваяците. И понеже вече много пъти сме разказвали за тези горди българи, днес решихме, че ще танцуваме. Ще покажем как се веселят ваяците. Последва любимото хоро “Пандалашката”. Дръпнахме и родителите да играят с нас. Успяхме да ги смутим, защото не умеят като нас… След веселото хоро, отново потопихме нашите гости в приказните кътчета на родината. Отведохме ги още по на север. Там, на слънчевите житни полета на Добруджа! И докато гледаха златното жито на родния край, нашите родители бяха омагьосани от вълшебните гласове на Верка Сидерова и Добра Савова.
А ние – второкласниците ли? Ние пък им показахме, че вече умеем да скачаме със стомна, да въртим шиник, да тракаме с лъжици. И за да стане още по-интересно тропнахме един Варненски танц. Завършихме концерта с малко шопски хумор. Опитахме се с шопски диалект да обещаем на родителите, че през следващата година не само ще станем достойни елинпелиновци, но и ще тропаме с вещина и хъс и трудните шопски хора.
Силата на рода се крие в корена – казват старите хора. Затова и ние изучаваме нашите корени, корените на старите български традиции и обичаи. Ако ги познаваме добре, ако знаем как хората са ги пазили и пренасяли през вековете, ще докажем, че и ние самите можем да сме крепители на силата, родолюбието и патриотизма. Това е нашата клетва пред всички – учители, родители, общност – ще продължим да изучаваме традициите и обичаите на родината, за да я опознаем още по-добре и така ще бъдем сигурни, че наистина я обичаме истински – синовно и предано.